Линк на Гео Георгиев |
||
ЩЕ ДОЙДА
При тебе ще дойда щастлив, уморен
пристигнал от много далече
в най-сивия зимен, безрадостен ден,
в най-пустата тягостна вечер.
С премръзнали длани от дългия път
пред свидния лик ще застана
и в мойте очи ще проблясва снегът,
сълза ще скърби непроляна.
И колко надежди, и колко мечти
в сърцето полека ще тлеят;
под мойта усмивка ще видиш ли ти
как чувства най-святи немеят ?
Когато след ден мразовит над света
се спусне най-тягостна вечер
ще дойда с мъглите, ще дойда в студа
при тебе от много далече.
24. 10. 1994
Бургас
*
ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН ЧЕСТИТ І V
Когато разправях, че предната нощ
звезди от небето валяха;
че тоя свят станал бе по-малко лош
мнозина през сълзи се смяха.
На свой ред и аз им отвърнах със смях,
че разказа мой не разбраха,
защото нощта свърши бързо за тях:
те вчера тъй рано заспаха.
А аз се прибирах под кръгла луна
изпълнен с мечти съкровени
и в тъмното воден от лъч светлина
унасях се в мисли блажени.
Прекрасно момиче до късния час
бях милвал под сънена стряха
и нашите устни сред нежност и страст
в целувка за пръв път се сляха.
И зная: светът беше по-малко лош,
макар че мнозина се смяха;
аз вечно ще помня прекрасната нощ,
когато звездите валяха…
29. 1. 1997
София
*
СТАРОМОДНАТА ЛЮБОВ
Аз търся старомодната любов,
изчистена от празни обещания,
пробила виртуалния покров,
родила само искрени желания.
Тя жива е и лута се и днес
издраскана от тръни многочислени,
опазила безценната си чест
сред хули и истерии безмислени.
Гръдта й старомодна и добра
е чужда на това несъответствие:
да води виртуалната игра
реална самота като последствие.
Ръката й да хвана съм готов
И тъй да минем всички разстояния...
Аз търся старомодната любов,
родила само искрени желания...
5. 11. 2003
София – Нови Искър
*
ТРИ БЕЗ ТРИ
В три без три, в три без три
гледах твоите очи.
В три без три, в три без три
в мене грееха лъчи.
В три без три, в три без три
хванах прелестни ръце.
В три без три в сто искри
пламна моето сърце.
В три без три някой скри
тъжни мигове безчет.
В три без три мен дари
Господ с радост и късмет.
В три без три две добри
устни нежни галех аз.
Тъмно бе, мракът скри
всичко в тоя късен час.
Време чуй, ти поспри,
час последен отмери –
нека тук все цари
мойто свидно три без три.
3. 4. 1995
Бургас
*
Време мина, пак е зимна
ЛУННА ВЕЧЕР.
Глъч се чува как лудува
тъй далечен.
Вятър вее сякаш пее
нежна песен.
Сняг натрупва, сняг затрупва
пътя тесен.
Пак звездите в мрака скрити
мен поглеждат.
Две тополи клони голи
тихо свеждат.
Бдят селата в тази свята
вечер зимна;
днес ни има, тук сме трима,
само трима:
волен вятър, аз в тъмата,
спомен ясен-
той ме връща с длан могъща
в миг прекрасен.
Аз се сещам как те срещнах –
тъй прекрасна;
сняг валеше, в мен пламтеше
обич страстна…
Всичко свърши, ти прекърши
връзка жива;
бе отдавна, днес си явно
по-щастлива.
Пак ни има, тук сме трима
в час уречен.
Бди земята в тази свята
Бъдна вечер.
Коледа
Гео Георгиев
изготвено от Светлана: http://www.svetlanageorgieva.hit.bg/
|
||