Москвич 403 се явява като модернизирана версия на Москвич 407 през 1963г.Отличава се от предшественика си по новото окачване на предните колела,новото кормилно управление,и новата радиаторна решетка.Разбира се обаче модела е вече морално остарял(все пак това е най-подобрената версия на Москвич 402) и през следващата година излиза прословутия и у нас Москвич 408,превърнал се в народна кола на нашата родина от 1966 до към средата на 90те г.Дизайна наподобява този като на американските автомобили,особено стилни са задните изправени фарове и предницата изобилстваща от хром.Линиите са изправени и придават на автомобила строг и изтънчен вид, носещ всички черти на модата от 60те.Оборудван е с радиоприемник и парно(автомобилите Москвич 400 и 401 нямат парно)като екстри.Въпреки,че двигателя,силовото предаване и ходовата част са същите както при Москвич 403,колата се налага бързо на пазара както в СССР така и зад граница.Печели бързо позиции на народен и общодостъпен автомобил за обикновените хора със своята простота,лекота при управлението и ненадминатия стил на социалистическия реализъм.Поради големия интерес към колата през 1965г стартира нейното производство в Белгия-на пазара тези Москвичи са известни като Москвич Скалдия.Продават се във Франция,Финландия, Германия,Англия, Южна Америка и разбира се страните от соцлагера.
През 1966г съгласно договореностите между нашата страна и Съветския съюз в завода” Балкан” –гр.Ловеч започва сглобяването на родни москвичи.Бързо се усвоява и производството на някои детайли за автомобила,но повечето от автомобилите се докарват в насипен вид и се сглобяват у нас.Това предопределя и този автомобил да стане народна кола на България(Ладите са скъпи ,а и за тях се е чакало доста докато Москвича е евтин и се взима веднага).Съдбата на българина се свързва в стоманена прегръдка със съдбата на този автомобил,защото стила и “характера”на колата са най-близки до нравственоста на нашия трудов човек.Колата е създадена и предназначена за обикновените и бедни работнически хора.Конструкторите сякаш са и вдъхнали работнически,трудов характер.Отличаваща се със своята проста конструкция,тя е добър помощник в тежката работа,а и същевременно автомобил с който може спокойно да отиде семейството на почивка през почивните дни. Що се отнася до ремонтопригодноста,тази кола е иделна за българина.Здрава е,чупи се рядко,но и да се счупи се ремонтира лесно дори и пред жилищния блок без да има нужда да се кара в сервиз.Последното е много важно за нас,защото българина е попринцип пестелив човек.През 1971г. се повява Москвич 408И,който е с правоъгълни предни фарове отпред ,а отзад с отделни триъгълни мигачи.По това се отличава от първата версия на Москвич 408.Колата все така запазва своя строг социалистически стил и работнически характер,гордост на конструкторите на Московския автозавод.В същата година завода се преименува на Автомобилен Завод на името на Ленинския Комсомол.(АЗЛК).Това е времето когато завода е на върха на своето съществуване.Още повече,че през 1968г от конвейра слиза и Москвич 412 снабден с двигател от БМВ(1500 куб.см,80к.с.при5800об.мин.степен на сгъстяване 8.8,разход на гориво 10л./100км).Двигателя се произвежда в Моторния завод в гр.Уфа и се поставя на москвичите произвеждани в Ижевск (ИЖ) и Москва.До 1971г. това е и най-мощния автомобил достъпен за обикновените работници в СССР.Така двата модела се произвеждат с незначителни изменения до 1976г.Ръководството на завода добре разбира,че производствената линия се нуждае от абсолютно нови модели,за да е конкурентно способен на развиващия се пазар. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар